Градът ни се слави от незапомнени времена като място, където можеш да срещнеш какви ли не особи. Като започнем от наркотрафиканти, свободно танцуващи си по нощните заведения, необезпокоявани нито от полицията, нито от съда, до обезумели ромски фамилии, които за една дума, казана на криво са готови да те разчекнат, та стигнем дори до показни убийства по улиците, на каквито станахме свидетели преди няколко години.

Но това не е всичко. В нашия любим град златото е висша ценност и до такава степен е обсебило всички сфери на живота, че за момент едва не станахме свидетели на канонизирането на бизнесмен-банкер, чийто портрет лъсна в Гигинския манастир в миналото лето господне.

Да не забравяме и това, че в града ни не само че няма инвестиции, но дори и малкото, което имаме, го оставяме на самотек или пък го унищожаваме, събаряме или изпращаме за скрап. Общо взето – важно е да закърпим положението днес, пък какво ще правим утре е вече тема на друг един разговор.

Докато препускаме из хода на тези мисли трябва много да внимаваме, защото не веднъж нашите пътувания из дебрите на града са се оказвали опасни за живота и здравето ни. Само преди няколко дни поредният тролейбус се опита да ни напомни, че вече не е 1980 г. и че паркът на градския транспорт подлежи на обновяване поне веднъж на няколко десетилетия.

Над всичката тази приказна магия се извисява, разбира се, нашата любима градска фея – Н.В. г-жа Росица Янакиева. Тя е толкова загрижена за бъдещето, че вече втори мандат шета наляво-надясно из Перник да затулва зейналите дупки по различните европроекти. Да, жената определено е загрижена за бъдещето си. Но това не я спира и да тачи своето и нашето общо минало – какъв по-прекрасен символ на нейното управление бихме могли да пожелаем от пълните с въздух бутафории, които миналата година бяха нахлузени върху нашата средновековна крепост.

И докато се чудехме и се дивяхме на прекрасното умотворение на многоуважаемата ни общинска управа си вземахме по някой-друг студен душ, защото традиционната профилактика в „Топлофикация“, която всяка година оставя града ни без топла вода за неизвестен период от време, беше започнала. Но това си е в реда на нещата – вече сме претръпнали.

За финал, предлагам да отправим поглед към нещо по-оптимистично. Нещо, което се опитаха да очернят, но не успяха. Защото то не е податливо на низки страсти и финансови далавери, а идва от сърцето на народа – фестивалът на кукерите, благодарение на който тази година градът ни влезе в класацията на National Geographic за препоръчани зимни дестинации.

Дано поне в навечерието на маскарадните игри да се откъснем от сивотата на нашето безразлично ежедневие и да видим града си в една по-различна светлина. Нека маскираните зверове да отвлечат всички лоши „духове“, които са се увили около шията му и спират неговото развитие.