Постинг
15.09.2013 19:10 -
Истината за Сирия и безразсъдната намеса на Щатите в кипящия котел на Близкия Изток
Автор: renterra
Категория: Политика
Прочетен: 2330 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.09.2013 23:45
Прочетен: 2330 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 20.09.2013 23:45
Какво наистина се случва в Сирия? Трябва ли да вярваме на това, с което ни облъчват от телевизионния екран, на т.нар. „независими“ източници на информация, на платените блогъри, които не спират да тръбят за нарушаването на човешките права, на внушението за осъществяването на една хуманитарна и демократична намеса?
Ще се опитаме накратко да разясним какво е всъщност военното положение в Сирия, какви са мотивите за тази война, кои са силите, които се изправят една срещу друга, и какви евентуални рискове крие този конфликт.
Гражданската война в Сирия
Без да се впускаме твърде дълбоко в миналото, нека да се върнем към месец февруари 2011 г., когато т.нар. „арабска пролет“ достига пределите на Сирия. Каква е същността на този политически сезон стана много ясно от случилото се в Тунис, Либия и Египет: едно преднамерено, договорено под масата дестабилизиране на страните от региона в съответствие с интересите на икономическите суперсили, както и на ислямистките държави в Близкия Изток (като например теократичната монархия Саудитска Арабия или още по-лошо – Катар).
Тези държави, заедно с международната организация „Отворено общество“ на небезизвестния Джон Сорос, който е сред основните спонсори на т.нар. „кибер борци“, се опитаха да свалят от власт сирийското правителство, начело с Башар ал-Асад и да поставят на негово място една проарабска, отчасти социалистическа, отчасти националистическа партия, но опитът им да бутнат държавната власт чрез организирането на едно платено шоу удари на камък.
След като първоначалният замисъл се провали, външните сили: йорданци, турци, араби и жители на Катар от една страна, и израелци, американци и „западняци“ от друга, беше нужно да се подходи към план „Б“, а именно въоръжена намеса. Лятото на 2011 г. беше белязано с непрекъснати новини за сблъсъци между органите на реда и протестиращите, снабдявани с финансови средства и оръжия от изброените по-горе сили, с нескончаеми статистики относно на броя на ранените и загиналите от двете страни на конфликта.
Въпреки усилията, планът за сваляне на правителството посредством гражданска война също е на пътя да се провали, тъй като режимът на президента Асад, който се ползва с най-голяма подкрепа от собственото население сред страните от Близкия Изток, е успял да си позволи лукса да поддържа свобода в медийното пространство и в интернет до момента, в който бунтовниците поемат по пътя на въоръжената борба. Опитът е провален и защото в региона действат интересите на немалко от съперниците на Саудитска Арабия, а именно иранците, които твърдо застават зад позицията на Дамаск, както и руснаците, които разполагат с военна база в Тартус, която е единствена по рода си в региона. Засегнат е и интересът на Китай, основният икономически партньор на сирийската държава.
Зад конфликта не се крие единствено желанието за установяване на геополитически контрол в областта. Сирия е гръбнакът на стабилността в един регион, доминиран почти изцяло от постулатите на арабската фундаменталност, поради което се явява трън в очите на Израел (който винаги е бил заинтересуван да всява разделение помежду арабските държави около него, и който, при евентуалното падане на Асад, ще се изправи пред отровното за Израел превъзходство на арабския свят и на уахабитската идеология).
Последна мода за жените в Саудитска Арабия
Основната причина за създалата се ситуация са, разбира се, петролните залежи в страната, която е една от малкото свободни от международния монетарен диктат държави и която се ползва с правото сама да се разпорежда със собствените си ресурси, без намесата на седемте петролни държави във вътрешните ѝ работи.
Оправданието, че евентуалната намеса ще бъде с демократични цели, този път някакси не се връзва, особено на фона на положението в Близкия Изток, където ислямският фундаментализъм действа с пълна сила в държави като Саудитска Арабия и Катар – силно въоръжени теократични абсолютни монархии, и на който Сирия изглежда една напълно съвременна държава, пример за подражание и за зачитане на правата на малцинствата. Сирийските християни се ползват с особени свободи, които техните събратя в Саудитска Арабия, Йордания и дори определящата се като светска държава Турция, биха могли да имат единствено в съня си.
Демократичната опозиция на президента Асад
Сблъсъците обаче не успяват да дадат желания резултат и ситуацията се усложнява допълнително. Започва един въоръжен конфликт, снабдяван с оръжия от същите тези чужди сили, от икономическите суперсили на Запада, от изцапаните с петрол долари на Саудитска Арабия и от многобройните тайни организации, които снабдяват с ресурси най-жестоките, безмилостни и безскрупулни бунтовници в цялата история на човечеството.
На 11-ти ноември 2012 г. в Доха, столицата на Катар, се поставят основите на т.нар. „Сирийска национална коалиция“, която се обявява в опозиция на политиката на правителството и си поставя за цел осъществяването на (ислямска) революция. В редиците на това сформирование влизат някои от най-ожесточените бойци в Близкия Изток, терористи от Ал Кайда, както и влиятелни фигури от групата „Мюсюлмански братя“; към бунтовниците се причисляват и бивши генерали, които предават верността си към Асад срещу подобаващо възнаграждение в злато, които се обучават в специални техники от израелски и западни сили, които навлизат в Сирия с цел да извършат предварително планирани зад граница операции.
Но дори и това не успява да помогне за засилване на положението на бунтовниците и за установяване на техния контрол, дори и върху ограничени териториални граници. Затова на помощ идва използването на терористични подходи, които противоречат на нормите, ако не на международното право, то поне на тези на човешкото поведение.
Създадени и поддържани до ден-днешен са възможно най-големите военни престъпници, чиито деяния варират от изнасилване до осъществяването на убийства, мъчения и публично оскверняване на трупове. За да може да добиете представа за това какви бунтовници спонсорират западните сили е достатъчно да видите едно покъртително видео (по-долу в публикацията).
Не само че тези бунтовници използват химически оръжия, но се и опитват да припишат това грозно деяние на законното сирийско правителство. Произходът на тези оръжия, както и на противогазите, с които се снабдяват сирийските бунтовници, е отчасти американски. Но за тези военнопрестъпници, които извършват ужасяващи злодеяния срещу човечеството, за използваните от тях химически оръжия, не се споменава на нито една международна трибуна на Запад, малко са и тези, които се опитват да представят една смислена оценка на събитията в страната, които се разграничават от дезинформиращите репортажи на либералните западни медии, граничещи на моменти с явни фалшификации. Същите тези, които преди няколко години започнаха да излизат на улиците със знамена с цветовете на дъгата, сега са нахлузили на главите каските на Вашингтон и Ал Джазира.
Сирийските бунтовници целят също така етническо и религиозно пречистване на страната, като усилията им в тази насока са отправени предимно към християните, които в момента са защитени от режима на Асад. Революционерите убиват и изнасилват християни безмилостно, унищожават църкви в една от областите, които някога е била люлка на християнската религия. Какво би трябвало да направи Асад според Запада? Трябваше ли да се откаже от борбата през февруари 2011 г., въпреки че се ползваше с подкрепата на мнозинството? Нима би било по-добре, ако срещу бунтовниците, убиващи безцеремонно служители на реда и държавната администрация, вместо армията беше изпратил жени, въоръжени с цветя?
Трябваше ли да се предаде в лапите на международния диктат, сдавайки свободата да води самостоятелна политика и по този начин осъществявайки целта на този бунт? Нима трябваше да третира с човечност тези бунтовници, които многократно нарушаваха и продължават да нарушават систематично човешките права в името на тяхната нелигитмна организация „Сирийска национална коалиция“? Не, Асад постъпи така, както всеки храбър и достоен и трезв държавник би направил на негово място. С неговата постъпка той на практика си осигури победата в тази гражданска война.
Единственият недостатък на плана на сирийския президент е това, че той не взема предвид отчаяността на действията на бунтовниците, които сега са изправени пред възможно най-големия риск от това да останат без необходимите им за борбата ресурси и затова се обръщат за помощ към държавите, които финансират техните действия, под формат на чужда военна интервенция?
Лауреатът на Нобеловата награда за мир, демократичният сенатор от града на мафията – Чикаго, беше първият чуждестранен лидер, който наддаде глас и се опита да състави международна коалиция, с помощта на която той да изпълни ролята си на шериф на Земята и да успокои разтревожените бунтовници, но нещата излязоха извън негов контрол.
Раздаването на Нобеловата награда за мир заприличва все повече на конкурса "Мис България" по своята откровена пошлост
Сценарият отново се повтаря, купуват се медиите, правят се жалки пропагандни репортажи, обвиняват Асад в нарушаване на човешките права, което всъщност влиза по-скоро в репертоара на сирийските бунтовници и се стига до добре познатата ни схема с използването на химически оръжия, което, според утвърдени международни източници, е осъществявано не от кой друг да е, а от самите бунтовници. Предлага се план, според който следва да бъдат бомбардирани запасите с химически оръжия на Башар ал Асад, но с който всъщност се цели осъществяването на масивна атака върху сирийската отбранителна система, която, изправена срещу една безпрецедентна гражданска война е вече отслабена. Така ще се отслаби превъзходството на сирийската армия над бунтовниците и с времето ще се създадат условия за унищожаването на военния потенциал на една от двете воюващи страни.
Играта обаче се проваля
В същото време обаче, дипломатическите планове на Обама са на път да се провалят. Изглежда Провидението не желае дестабилизиране на и без това винаги напрегнатото положение в Близкия Изток. От предложението на американския президент веднага се разграничават германците, след което и ние италианците, въпреки че по принцип бихме участвали, та дори премиерът би си турнал каската на главата, но не можем да го направим поради лошото положение, в което се намира хазната, която няма достатъчно пари за издръжка на военните операции дори в Ливан и Сирия. Липсва ни финансов ресурс.
След това нещата се развиват като в някакъв изключително добър исторически роман: подкрепата си оттеглят и англичаните начело с консервативния премиер Дейвид Камерън, които винаги са заставали твърдо зад позицията на САЩ и са се обявявали „за“ всички военни интервенции с демократични цели досега. Щатите и Франция остават единствените (изключвайки Турция, Израел и Саудитска Арабия), които продължават да се бъркат в сложната политическа ситуация и да търсят как да извлечат изгода от създалото се положение.
Този път обаче начинанието на Съединените щати е изправено пред доста по-голямо предизвикателство. Трябва споменем ролята на Иран, който подкрепя Сирия с военна техника и амуниции (и който всъщност САЩ и Израел се опитват да подчинят от доста време), но преди всичко тази на Русия, която значително увеличи присъстващите в региона руски военни сили и която превърна своята база в Тартус в център на средиземноморската си флота, с което даде знак, че не обмисля да осъществява упражнения или да държи военните си сили там само за удоволствие, а напротив – да се застъпи твърдо зад руските интереси в Сирия и в региона, като по този начин президентът Владимир Путин за пореден път е осъден в международното пространство.
За първи път в последните няколко години се забелязва и липсата на международен консенсус по отношение на политическите апетити на Щатите, като положението е особено усложнено вътре в самата Арабска лига, която ясно съзнава последиците от разрастването на конфликта на регионално ниво. Важно и особено деликатно е и положението на Израел, който няма особен интерес от евентуалната победа на бунтовниците, която ще изправи еврейската държава пред силите на Ал Кайда и „Мюсюлманските братя“, а напротив – извлича по-големи ползи от запазването на статуквото на дестабилизираност, допускайки „лека“ намеса от страна на Щатите, целяща по-скоро да изравни силите на двата опонента, отколкото да донесе окончателна победа на една от страните.
Възможни ли са апокалиптичните сценарии
Положението в Сирия започва да прилича на филм за Дивия Запад, в който наместо каубои препускат световните военни суперсили, които в този момент взеха мъдрото решение да оставят пистолетите си в кобура, макар и временно. В случай, че една от двете воюващи сили дръпне спусъка, ескалацията на конфликта на регионално ниво ще бъде неизбежна и дори милиардите долари, идващи от САЩ, не биха могли да предотвратят сблъсъците в арабския регион и в Северна Африка, от което ще последват големи миграционни вълни, разходите по които ще трябва да бъдат поети единствено от Европа, а в един още по-черен сценарий нещата наистина могат да излязат извън контрол, ако се стигне до въоръжена намеса в конфликта от страна на Иран и на руските части.
Съдбата на света в момента се намира в потрепващите ръце на лауреата за Нобеловата награда за мир, който за първи път така явно подрива устоите, на които са изградени съвременните демократични общества, онагледявайки как на практика едни от най-злополучните военни интервенции от страна на Съединените щати всъщност са се извършвали с ясната подкрепа на управляващите същите тези демократични общества.
Съществува и рискът този конфликт да прерасне в Трета световна война, но дори и това да не се случи, на всички става ясно, че отново ще се нагледаме на едно от представленията на големите държави на международната сцена, което този път ще бъде белязано от знака на окончателния провал на американската външна политика и може да сложи край на ерата, в която Съединените щати доминираха над света. Но какво ще става оттук нататък единствено времето може да покаже.
Хората, които са запознати с начина, по който действат властите в САЩ при подобни ситуации обаче знаят, че трябва да бъдем подготвени за възможно най-лошото.
Статия на Vincenzo Scarpello
http://www.qelsi.it/2013/la-verita-sulla-siria-e-linsensatezza-dellintervento-americano/
Ще се опитаме накратко да разясним какво е всъщност военното положение в Сирия, какви са мотивите за тази война, кои са силите, които се изправят една срещу друга, и какви евентуални рискове крие този конфликт.
Гражданската война в Сирия
Без да се впускаме твърде дълбоко в миналото, нека да се върнем към месец февруари 2011 г., когато т.нар. „арабска пролет“ достига пределите на Сирия. Каква е същността на този политически сезон стана много ясно от случилото се в Тунис, Либия и Египет: едно преднамерено, договорено под масата дестабилизиране на страните от региона в съответствие с интересите на икономическите суперсили, както и на ислямистките държави в Близкия Изток (като например теократичната монархия Саудитска Арабия или още по-лошо – Катар).
Тези държави, заедно с международната организация „Отворено общество“ на небезизвестния Джон Сорос, който е сред основните спонсори на т.нар. „кибер борци“, се опитаха да свалят от власт сирийското правителство, начело с Башар ал-Асад и да поставят на негово място една проарабска, отчасти социалистическа, отчасти националистическа партия, но опитът им да бутнат държавната власт чрез организирането на едно платено шоу удари на камък.
След като първоначалният замисъл се провали, външните сили: йорданци, турци, араби и жители на Катар от една страна, и израелци, американци и „западняци“ от друга, беше нужно да се подходи към план „Б“, а именно въоръжена намеса. Лятото на 2011 г. беше белязано с непрекъснати новини за сблъсъци между органите на реда и протестиращите, снабдявани с финансови средства и оръжия от изброените по-горе сили, с нескончаеми статистики относно на броя на ранените и загиналите от двете страни на конфликта.
Въпреки усилията, планът за сваляне на правителството посредством гражданска война също е на пътя да се провали, тъй като режимът на президента Асад, който се ползва с най-голяма подкрепа от собственото население сред страните от Близкия Изток, е успял да си позволи лукса да поддържа свобода в медийното пространство и в интернет до момента, в който бунтовниците поемат по пътя на въоръжената борба. Опитът е провален и защото в региона действат интересите на немалко от съперниците на Саудитска Арабия, а именно иранците, които твърдо застават зад позицията на Дамаск, както и руснаците, които разполагат с военна база в Тартус, която е единствена по рода си в региона. Засегнат е и интересът на Китай, основният икономически партньор на сирийската държава.
Зад конфликта не се крие единствено желанието за установяване на геополитически контрол в областта. Сирия е гръбнакът на стабилността в един регион, доминиран почти изцяло от постулатите на арабската фундаменталност, поради което се явява трън в очите на Израел (който винаги е бил заинтересуван да всява разделение помежду арабските държави около него, и който, при евентуалното падане на Асад, ще се изправи пред отровното за Израел превъзходство на арабския свят и на уахабитската идеология).
Последна мода за жените в Саудитска Арабия
Основната причина за създалата се ситуация са, разбира се, петролните залежи в страната, която е една от малкото свободни от международния монетарен диктат държави и която се ползва с правото сама да се разпорежда със собствените си ресурси, без намесата на седемте петролни държави във вътрешните ѝ работи.
Оправданието, че евентуалната намеса ще бъде с демократични цели, този път някакси не се връзва, особено на фона на положението в Близкия Изток, където ислямският фундаментализъм действа с пълна сила в държави като Саудитска Арабия и Катар – силно въоръжени теократични абсолютни монархии, и на който Сирия изглежда една напълно съвременна държава, пример за подражание и за зачитане на правата на малцинствата. Сирийските християни се ползват с особени свободи, които техните събратя в Саудитска Арабия, Йордания и дори определящата се като светска държава Турция, биха могли да имат единствено в съня си.
Демократичната опозиция на президента Асад
Сблъсъците обаче не успяват да дадат желания резултат и ситуацията се усложнява допълнително. Започва един въоръжен конфликт, снабдяван с оръжия от същите тези чужди сили, от икономическите суперсили на Запада, от изцапаните с петрол долари на Саудитска Арабия и от многобройните тайни организации, които снабдяват с ресурси най-жестоките, безмилостни и безскрупулни бунтовници в цялата история на човечеството.
На 11-ти ноември 2012 г. в Доха, столицата на Катар, се поставят основите на т.нар. „Сирийска национална коалиция“, която се обявява в опозиция на политиката на правителството и си поставя за цел осъществяването на (ислямска) революция. В редиците на това сформирование влизат някои от най-ожесточените бойци в Близкия Изток, терористи от Ал Кайда, както и влиятелни фигури от групата „Мюсюлмански братя“; към бунтовниците се причисляват и бивши генерали, които предават верността си към Асад срещу подобаващо възнаграждение в злато, които се обучават в специални техники от израелски и западни сили, които навлизат в Сирия с цел да извършат предварително планирани зад граница операции.
Но дори и това не успява да помогне за засилване на положението на бунтовниците и за установяване на техния контрол, дори и върху ограничени териториални граници. Затова на помощ идва използването на терористични подходи, които противоречат на нормите, ако не на международното право, то поне на тези на човешкото поведение.
Създадени и поддържани до ден-днешен са възможно най-големите военни престъпници, чиито деяния варират от изнасилване до осъществяването на убийства, мъчения и публично оскверняване на трупове. За да може да добиете представа за това какви бунтовници спонсорират западните сили е достатъчно да видите едно покъртително видео (по-долу в публикацията).
Не само че тези бунтовници използват химически оръжия, но се и опитват да припишат това грозно деяние на законното сирийско правителство. Произходът на тези оръжия, както и на противогазите, с които се снабдяват сирийските бунтовници, е отчасти американски. Но за тези военнопрестъпници, които извършват ужасяващи злодеяния срещу човечеството, за използваните от тях химически оръжия, не се споменава на нито една международна трибуна на Запад, малко са и тези, които се опитват да представят една смислена оценка на събитията в страната, които се разграничават от дезинформиращите репортажи на либералните западни медии, граничещи на моменти с явни фалшификации. Същите тези, които преди няколко години започнаха да излизат на улиците със знамена с цветовете на дъгата, сега са нахлузили на главите каските на Вашингтон и Ал Джазира.
Сирийските бунтовници целят също така етническо и религиозно пречистване на страната, като усилията им в тази насока са отправени предимно към християните, които в момента са защитени от режима на Асад. Революционерите убиват и изнасилват християни безмилостно, унищожават църкви в една от областите, които някога е била люлка на християнската религия. Какво би трябвало да направи Асад според Запада? Трябваше ли да се откаже от борбата през февруари 2011 г., въпреки че се ползваше с подкрепата на мнозинството? Нима би било по-добре, ако срещу бунтовниците, убиващи безцеремонно служители на реда и държавната администрация, вместо армията беше изпратил жени, въоръжени с цветя?
Трябваше ли да се предаде в лапите на международния диктат, сдавайки свободата да води самостоятелна политика и по този начин осъществявайки целта на този бунт? Нима трябваше да третира с човечност тези бунтовници, които многократно нарушаваха и продължават да нарушават систематично човешките права в името на тяхната нелигитмна организация „Сирийска национална коалиция“? Не, Асад постъпи така, както всеки храбър и достоен и трезв държавник би направил на негово място. С неговата постъпка той на практика си осигури победата в тази гражданска война.
Единственият недостатък на плана на сирийския президент е това, че той не взема предвид отчаяността на действията на бунтовниците, които сега са изправени пред възможно най-големия риск от това да останат без необходимите им за борбата ресурси и затова се обръщат за помощ към държавите, които финансират техните действия, под формат на чужда военна интервенция?
Лауреатът на Нобеловата награда за мир, демократичният сенатор от града на мафията – Чикаго, беше първият чуждестранен лидер, който наддаде глас и се опита да състави международна коалиция, с помощта на която той да изпълни ролята си на шериф на Земята и да успокои разтревожените бунтовници, но нещата излязоха извън негов контрол.
Раздаването на Нобеловата награда за мир заприличва все повече на конкурса "Мис България" по своята откровена пошлост
Сценарият отново се повтаря, купуват се медиите, правят се жалки пропагандни репортажи, обвиняват Асад в нарушаване на човешките права, което всъщност влиза по-скоро в репертоара на сирийските бунтовници и се стига до добре познатата ни схема с използването на химически оръжия, което, според утвърдени международни източници, е осъществявано не от кой друг да е, а от самите бунтовници. Предлага се план, според който следва да бъдат бомбардирани запасите с химически оръжия на Башар ал Асад, но с който всъщност се цели осъществяването на масивна атака върху сирийската отбранителна система, която, изправена срещу една безпрецедентна гражданска война е вече отслабена. Така ще се отслаби превъзходството на сирийската армия над бунтовниците и с времето ще се създадат условия за унищожаването на военния потенциал на една от двете воюващи страни.
Играта обаче се проваля
В същото време обаче, дипломатическите планове на Обама са на път да се провалят. Изглежда Провидението не желае дестабилизиране на и без това винаги напрегнатото положение в Близкия Изток. От предложението на американския президент веднага се разграничават германците, след което и ние италианците, въпреки че по принцип бихме участвали, та дори премиерът би си турнал каската на главата, но не можем да го направим поради лошото положение, в което се намира хазната, която няма достатъчно пари за издръжка на военните операции дори в Ливан и Сирия. Липсва ни финансов ресурс.
След това нещата се развиват като в някакъв изключително добър исторически роман: подкрепата си оттеглят и англичаните начело с консервативния премиер Дейвид Камерън, които винаги са заставали твърдо зад позицията на САЩ и са се обявявали „за“ всички военни интервенции с демократични цели досега. Щатите и Франция остават единствените (изключвайки Турция, Израел и Саудитска Арабия), които продължават да се бъркат в сложната политическа ситуация и да търсят как да извлечат изгода от създалото се положение.
Този път обаче начинанието на Съединените щати е изправено пред доста по-голямо предизвикателство. Трябва споменем ролята на Иран, който подкрепя Сирия с военна техника и амуниции (и който всъщност САЩ и Израел се опитват да подчинят от доста време), но преди всичко тази на Русия, която значително увеличи присъстващите в региона руски военни сили и която превърна своята база в Тартус в център на средиземноморската си флота, с което даде знак, че не обмисля да осъществява упражнения или да държи военните си сили там само за удоволствие, а напротив – да се застъпи твърдо зад руските интереси в Сирия и в региона, като по този начин президентът Владимир Путин за пореден път е осъден в международното пространство.
За първи път в последните няколко години се забелязва и липсата на международен консенсус по отношение на политическите апетити на Щатите, като положението е особено усложнено вътре в самата Арабска лига, която ясно съзнава последиците от разрастването на конфликта на регионално ниво. Важно и особено деликатно е и положението на Израел, който няма особен интерес от евентуалната победа на бунтовниците, която ще изправи еврейската държава пред силите на Ал Кайда и „Мюсюлманските братя“, а напротив – извлича по-големи ползи от запазването на статуквото на дестабилизираност, допускайки „лека“ намеса от страна на Щатите, целяща по-скоро да изравни силите на двата опонента, отколкото да донесе окончателна победа на една от страните.
Възможни ли са апокалиптичните сценарии
Положението в Сирия започва да прилича на филм за Дивия Запад, в който наместо каубои препускат световните военни суперсили, които в този момент взеха мъдрото решение да оставят пистолетите си в кобура, макар и временно. В случай, че една от двете воюващи сили дръпне спусъка, ескалацията на конфликта на регионално ниво ще бъде неизбежна и дори милиардите долари, идващи от САЩ, не биха могли да предотвратят сблъсъците в арабския регион и в Северна Африка, от което ще последват големи миграционни вълни, разходите по които ще трябва да бъдат поети единствено от Европа, а в един още по-черен сценарий нещата наистина могат да излязат извън контрол, ако се стигне до въоръжена намеса в конфликта от страна на Иран и на руските части.
Съдбата на света в момента се намира в потрепващите ръце на лауреата за Нобеловата награда за мир, който за първи път така явно подрива устоите, на които са изградени съвременните демократични общества, онагледявайки как на практика едни от най-злополучните военни интервенции от страна на Съединените щати всъщност са се извършвали с ясната подкрепа на управляващите същите тези демократични общества.
Съществува и рискът този конфликт да прерасне в Трета световна война, но дори и това да не се случи, на всички става ясно, че отново ще се нагледаме на едно от представленията на големите държави на международната сцена, което този път ще бъде белязано от знака на окончателния провал на американската външна политика и може да сложи край на ерата, в която Съединените щати доминираха над света. Но какво ще става оттук нататък единствено времето може да покаже.
Хората, които са запознати с начина, по който действат властите в САЩ при подобни ситуации обаче знаят, че трябва да бъдем подготвени за възможно най-лошото.
Статия на Vincenzo Scarpello
http://www.qelsi.it/2013/la-verita-sulla-siria-e-linsensatezza-dellintervento-americano/
Как се постъпва с предателите
Болгария и Россия будут вместе навсегда
280 хиляди украински кенефа са умрели. С...
Болгария и Россия будут вместе навсегда
280 хиляди украински кенефа са умрели. С...
Няма коментари
